Полезно

Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Независима икономическа дейност е всяка дейност, която се осъществява редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително отдаване под наем на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовни доходи. 

Как и кога една дейност се определя като осъществявана „редовно“ или „по занятие“ уви нито в ЗДДС нито в Правилника за прилагането му се съдържа определение за това.

В практиката на НАП и ВАС е прието, че при повече от три продажби в рамките на 12 последователни месеци е налице системност на една дейност. А при наличие на системност следва да се приеме, че се касае за търговска дейност.

В обхвата на данъчно задължените лица попадат:

• Юридически лица
• Неперсонифицирани дружества
• Еднолични търговци
• Физически лица, упражняващи свободна професия
• Земеделски производители
• Физически лица, които упражняват независима икономическа дейност.

Лицата могат да бъдат определени като данъчно задължени или незадължени в зависимост от дейностите, които осъществяват.

Не са данъчно задължени лицата:

• Физически лица, които осъществяват дейност по трудово правоотношение или по правоотношение приравнено на трудово
• Физически лица, които осъществяват дейност по управление и контрол на юридическите лица
• Физически лица, които осъществяват инцидентна продажба
• Държавата и държавните органи, за всяка извършвана от тях дейност или доставки в качеството им на органи на държавна или местна власт.

Необходимо е да се подчертае, че ако физическо лице извърши продажба на недвижим имот инцидентно или еднократно - това лице е данъчно незадължено лице. Когато разпоредителните сделки на това лице са три в рамките на 12 последователни месеца, това физическо лице ще се третира като данъчно задължено лице. 

Изключение от написаното по-горе е, ако физическо лице извърши продажба на недвижими имоти, придобити по наследство, независимо че може да се извършат няколко последователни продажби с цел осребряване на наследеното. Тези продажби не попадат в обхвата на ЗДДС и не представляват независима икономическа дейност.

При различните доставки датата на възникване на данъчното събитие се подчинява на различни специфични правила.

Например: При доставка на стоки данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена. При доставка на услуга данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена. Разбира се има и други случаи на възникване на дата на данъчно  събитие като при обща туристическа услуга, сключване на лизингови договори, вътреобщностно придобиване на стоки и др.

За целите на облагането с ДДС е много важно да се знае кога възниква данъчното събитие, защото данъчното третиране на всяка доставка се определя  от данъчния й режим по времето на възникване на данъчното събитие. 

На тази дата настъпва изискуемостта на ДДС за облагаемите доставки или това е моментът, в който за доставчика възниква задължение да начисли ДДС. За освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната пък възниква основание от освобождаване от начисляване на ДДС. 

На датата на данъчното събитие за получателя възниква правото на упражняване на данъчен кредит.

Не, не настъпва данъчно събитие, но при извършени цялостни или частични авансови плащания настъпва изискуемост на ДДС за облагаемите доставки. Това означава, че на датата на постъпилото плащане получателят се задължава да издаде фактура и да начисли данък. Размера на дължимото ДДС се приема за включен в полученото авансово плащане /чл. 25, ал. 7 от закона/.

Изключение:  При получено авансово плащане по вътреобщностна доставка на стока не настъпва изискуемост на данъка, съгласно изрична разпоредба на ЗДДС.

Също така , не във всички случаи на получено плащане  то се третира като авансово. Налични са редица становища на Национална агенция на приходите по темата. Пример – „задатък“.

Облагането на маржа на цената  е изключение от предвидения общ режим за облагане с ДДС и намира място в специалните разпоредби на глава 16 и глава 17 от ЗДДС. 

Необходимо е първо да уточним за кои доставки се прилагат специалните разпоредби на тази глава. Това са следните доставки:

• Доставка на обща туристическа услуга, която е осъществена от туроператор
• Доставка на стоки втора употреба, произведения на изкуството, антикварни предмети, антики, осъществени от дилър.

При обща туристическа услуга от туроператор данъчната основа е маржът, представляващ разликата, намалена с размера на дължимия ДДС между:

1. Получената от туроператорът сума, която пътуващото лице заплаща, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с доставката. Включват се също така и данъците и таксите, комисионните и всички съпътстващи разходи без начислените отстъпки.
2.  Платената от туроператорът сума за получените от него услуги и доставки на стоки, които са свързани с неговата дейност, и от които пътуващото лице се възползва пряко, включително начисленият за тях ДДС.

Доставката на обща туристическа услуга намира място в глава 16 от ЗДДС и е дефинирана в чл. 136, ал. 1. Съгласно, който това е съвкупност от предоставяни от туроператор стоки или услуги във връзка с пътуване на турист, за осъществяването на което се използват стоки или услуги, от които туристът се възползва пряко. В такива случаи се приема, че е налице една доставка на обща туристическа услуга, а не множество изпълнени отделни сделки.

Второто предвидено изключение от общото правило за формиране на данъчна основа касае Дилърите на стоки втора употреба.

Важно е да изясним понятието „Дилър на стоки втора употреба“. Съгласно  § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС това е всяко данъчно задължено лице, което закупува стоки втора употреба с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон. 

При доставката на стоки втора употреба, произведения на изкуството, антики и други антикварни предмети от дилър данъчната основа е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия ДДС между:

1. Получената продажна цена, която дилърът е получил или ще получи от своя клиент, включително субсидиите и финансиранията, данъците, таксите, пряко свързани с доставката и съпътстващите ги разходи за транспорт, опаковка, застраховки и др, но без предоставените търговски отстъпки.
2. Платената покупна цена, която дилърът е заплатил за закупуването, придобиването или внасянето на стоката.

Много важно:  При доставки на обща туристическа услуга и стоки втора употреба маржът / данъчната основа / не може да бъде отрицателна величина.

Глава четиринадесета от ЗДДС регламентира специфични случаи на доставки. Такъв вид специфични доставки можем да срещнем и с наименованието“ Комплексни доставки“. При тях са налице два или повече елемента, които са толкова тясно свързани, че не могат да бъдат отделени и условно образуват една основна, единствена и неделима доставка, данъчното третиране на които се подчинява само и единствено на тази основна доставка.

В ЗДДС не се съдържат конкретни разпоредби, на база на които да можем да определяме за целите на ДДС кога една доставка, включваща в себе си множество компоненти, трябва да се приеме за основна доставка, и в какви случаи може да се смята, че дадена сделка включва в себе си отделни доставки, за всяка от които е нужно да се прави отделна преценка за облагаемост. 

В Директива 2006/112/ЕО съществуват норми / чл. 132, ал. 1, т. 1 /, които дават основание да се смята, че когато дадена доставка се съпътства от други доставки, последните нямат самостоятелно данъчно третиране, а за нуждите на ДДС се облагат с режима на основната доставка.

Аналогично е и тълкуването на чл. 128 от ЗДДС, според който, когато основната доставка се съпътства от друга и плащането е определено общо се приема, че е налице една основна доставка. Това налага внимателно разглеждане и определяне на режима на облагане от данъчно задължените лица, тъй като режима на основната доставка определя и данъчното третиране на съпътстващата.

Важно е да се подчертае, че за да е приложим чл. 128 е нужно общото възнаграждение да е определено общо, но ако при анализирането на конкретни свързани доставки се установи, че плащанията по тях са договорени отделно, то при тези случаи хипотезата на чл.128 няма да е приложима.

Една доставка се разглежда като съпътстваща, когато за клиента тя не представлява цел и сама по себе си не е предмет на договаряне. 

За решаването на този проблем е добре да се познава както практиката на съдилищата, така и тази на приходната ни администрация.

Според практиката на Съда на Европейския съюз в общия случай всяка сделка трябва да бъде считана за отделна и независима, но и не трябва да бъде изкуствено разделяна на части, за да не се наруши механизма на действие на ДДС.

НАП се е произнесла със становище  „ съпътстващата доставка от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката.

Пример: Един от най-честите примери и ситуации, при които възникват основна и съпътстващи доставки за договорите за наем на недвижими имоти или автомобили. При тези договори освен наемната цена клиента заплаща и други разходи – режийни разходи, консумативи и др. От данъчното третиране на основната доставка „наемът“ зависи и как ще се третират съпътстващите доставки.

• Ако наемът е освободен от начисляване на ДДС съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДС, в този случай и съпътвстващите разходи ще бъдат освободени.
• Ако наемът е облагаема сделка и съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС се налага начисляване на ДДС, в този случай и съпътстващите разходи ще имат същото данъчно третиране.

Насрещните проверки, извършвани от НАП са едни от най-честите, с които дружествата се сблъскват в своята работа. Множество дружества никога не са имали възложена ревизия, но в същото време са отговорили на десетки насрещни проверки от НАП.

Насрещната проверка има най- голямо приложение в хода на ревизионните производства. Като представлява способ за събиране на доказателства, когато органа по приходите е установил необходимост от изясняване на факти и обстоятелства. Обект на насрещни проверки не са самите ревизирани данъчно задължени лица, а техни партньори – доставчици, клиенти, кредитори и др. Тоест това са дружество, с които ревизираното лице има съвместни сделки.  По това тя се различава от всички останали контролни производства на НАП, които са насочени конкретно към проверяваното лице, докато при нея както споменахме се изискват писмени обяснения и информация от лица, които не са страна по конкретното производство.

Насрещната проверка е регламентирана в разпоредбите на чл. 45 от ДОПК. При нея не се установяват задължения на проверяваните лица, но тя може да бъде източник на информация за образуване на други административни производства тоест тя е „нож с две остриета“. По тази причина е препоръчително проверяваните лица да подхождат с нужното внимание и отговорност.

Инициативата за стартиране на насрещните проверки е на органите по приходите – обикновено ръководителят на екипа, който трябва да извърши ревизията. При възложена ревизия, въз основа на данните в информационните масиви и съдържанието на досието на задълженото лице, ревизиращият орган преценява необходимостта от извършване на насрещните проверки, както и органите, които ще ги извършат / компетентната териториална дирекция /.

Интересен е фактът, че насрещната проверка може да приключи и служебно единствено по данни от информационния масив като, ако наличната информация в досието на лицето е достатъчна за установяване на търсените факти и не се установят различия и нарушения, то тогава проверяващият изпраща до ревизиращият екип писмо, а не протокол. В практиката това се случва доста рядко.

Обикновено на проверяваното лице се изпраща „Искане за представяне на документи и писмени обяснения“ по реда на чл. 37 от ДОПК. То съдържа въпроси, изискване за представяне на обяснения и документи, пряко свързани с извършваната ревизия, от която произтича необходимостта от нейното провеждане. В искането е предвиден и срок, в който е необходимо документите да бъдат събрани и представени. Обичайно той е 7 дни.

Проверяваното лице може да представи исканите документи и писмени обяснения лично на проверяващия, по пощата с обратна разписка или по електронен път да прикачи документите в системата на НАП с квалифициран електронен подпис. Независимо от начина на представяне на документите, те трябва да бъдат придружени от опис или така нареченото „Придружително писмо“.  

В случай, че предоставения 7 дневен срок се окаже недостатъчен за проверяваното лице, то може да подаде „Искане за удължаване на срока за представяне на документи“  и да се възползва от възможностите, дадени му от разпоредбата на чл. 25 от ДОПК като удължи с още 7 дни времето за подготвяне на исканите документи и писмени обяснения.

Когато завърши насрещната проверка резултатите от предприетите действия се отразяват в „Протокол“, съдържащ реквизитите на чл. 50 от ДОПК. Проверяващият изпраща екземпляр от Протокола на ревизиращият екип и на проверяваното лице. Той не подлежи на обжалване, тъй като не създава права или задължения и не засяга права или законни интереси на проверяваното лице.

Линкове към прикачените документи:

• Искане за представяне на документи и писмени обяснения
• Придружително писмо

Този вид трудов договор е много подходящ за строителството, тъй като дава възможност да се уговарят завършването на отделни етапи или част от етапи както и конкретни работи, които могат да се изпълняват в рамките на месеци, понякога и за години.

Този вид договор е един от срочните трудови договори, уредени в чл. 68, ал. 1 от КТ, но неговият срок не е определен конкретно като дата или момент, до който съществува, а зависи от времето, необходимо за завършването на определената с него работа.

Основното при този договор е в съдържанието му да има специална клауза, която макар и не много подробно, но ясно, точно и конкретно да посочва работата, която се възлага както и вида, в който работодателя желае тя да бъде завършена. 

Законът не предвижда по какъв начин и ред трябва да стане това, поради което страните по трудовото правоотношение имат свобода относно описанието на работата.

За завършване на работата и етапите се взимат предвид протоколите и актуванията.

Основното му предимство:  Такъв вид трудов договор с един и същ работник може да се сключва многократно. Ако един строител има няколко обекта, с един и същ работник, той може да сключи трудови договори по чл. 68, ал.1, т.2 КТ за всеки строителен обект поотделно. И това няма да се счита като сключване на верижни срочни трудови договори, тъй като става дума за различни обекти и различно работно място.

Основният му недостатък: Много често в практиката съществуват опасения, че липсата на краен срок в този договор би било основание за протакването на работата. За да се защити от това работодателят може да обвърже заплащането с извършената работа и спазването на трудовата дисциплина.

Пример за такъв вид договор:

Работодател възлага на даден работник да извърши груб строеж на постройка. За същата постройка след това се сключват трудови договори с други работници, които да извършат довършителните работи: измазване, изолации, облицовки, дограма, ел инсталации и др., като за всяка дейност се сключва трудов договор със съответния специалист.

Много е важно в трудовия договор да се изясни какво означава " до завършване на определена работа". В посочения пример веднъж това ще бъде изграждането на грубия строеж, другия път ще бъде измазването и изолацията отвън, трети момент ще е вътрешна мазилка или облицоване с плочки и тн.

Да, работодателят е задължен на поддържа трудови досиета за всичките си работници и служители. За първи път в КТ бе създадена уредба относно трудовите досиета в чл. 128 б от КТ през 2015г.

Трудовото досие на работника или служителя се създава при постъпването му на работа непосредствено след сключване на трудовия договор. Под трудово досие се разбира, задължението на работодателя за всеки работник или служител да създава, събира и съхранява целия набор от документи, съпътстващи сключването на трудовия му договор и последващите взаимоотношения като: екземпляр от трудовия договор, от придружаващите го документи за постъпване,  длъжностна характеристика, допълнителни споразумения към трудовия договор,  заповеди за командировки, за награждаване или наказания, свидетелства за придобито образование, дипломи за квалификация и преквалификация, документ за медицински преглед, свидетелство за съдимост, документи във връзка с прекратяване и тн.. Тези документи освен съхраняването им се нуждаят от непрекъснато допълване и актуализиране.

Работникът или служителят по всяко време има право на достъп до своето лично трудово досие при работодателя. Той има право да е запознат с неговото съдържание, както и при установяване на непълноти и пропуски да набави и изиска коригиране.

Разпоредбата на чл. 128 б от КТ цели и  допринася за повишаване на доверието между работодател и работник.

В КТ не са уредени сроковете за съхраняване на документите от трудовото досие на работниците, но в Закона за счетоводството е регламентиране, че ведомостите за заплати се съхраняват 50 години. Съгласно норма на Кодекса на социално осигуряване чл. 5, ал. 10 при прекратяване на осигурител без правоприемник разплащателните ведомости се предават в съответното поделение на НОИ.

Дружественият договор определя начинът на разпределение на печалбата на ООД или ЕООД. При ООД дивидентите се изплащат след решение на Общото събрание на дружеството, докато при ЕООД това става след решение на едноличния собственик на капитала.

За да е налице право на разпределяне на дивидент първото условие е да е реализирана печалба. Данъчната година да е изтекла и да е съставен годишният финансов отчет. 

Обичайно след тези събития се свиква  Общото събрание на ООД, респ. едноличния собственик на ЕООД, които приемат годишния отчет и вземат решение за разпределяне на цялата печалба или част от нея. 

Документът, с който се доказва взетото решение за  разпределен дивидент по смисъла на б. „б“, т. 5 от § 1 на ДР на ЗДДФЛ е Протокол от решение на общото събрание на съдружниците на ООД или Решение на собственика на ЕООД.

Важно е да се отбележи, че доходите от дивиденти се облагат с окончателен данък  от 5% (чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ).